ЀДИ-ЧИИ (СИ), èди-чия (си), èди-чие (си), мн. èди-чии (си), притеж. местоим. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на притежател, който предварително е бил назован конкретно. Иди и му кажи, че погрешно е взел еди-чия си книга.


Източник: Речник на българския език (онлайн)